fbpx
ТРУДНИЯТ ОТГОВОР И ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ

Кампания за превенция на насилието сред младежи и ролята на възрастните

„Когато започваме живота си, всеки от нас получава по един мраморен блок и сечивата, с които да го извае. Ние можем да го мъкнем след себе си недокоснат, можем да го натрошим на чакъл, а може и да изваем от него великолепна творба. Оставени са ни примери от живота на всеки друг- завършени и незавършени жизнени творби, които могат да ни водят или предупреждават. “

Ричард  Бах, „Едно“

Кой е най-трудният отговор на въпроса „Какво да направя като възрастен, за да има по-малко насилие сред младежите“? – Да работя над себе си. 

Този отговор може би звучи много абстрактно, когато се прибираме у дома, изморени, изнервени, и ни чака дете, с което трудно се общува, а имаме останали задачи от работа. 

Нашата житейска задача започва много преди да се приберем у дома – умението ни да поставяме граници. Да организираме себе си, задачите си, да сме продуктивни. Да, доста е трудно, защото много неща не зависят от нас. Но колко от тези, които зависят сме направили?

Този отговор звучи направо абсурдно, когато сме изнервени в трафика, псуваме другите участници в движението, а зад нас се вози дете, което ни манипулира и никога не можем да разберем какво чувства наистина. В яда си от трафика и работата, започваме да викаме и на него, понеже създава проблеми в училище. 

Задачата да се научим да управляваме и изпускаме гнева по здравословен начин е наша, а не на детето. Да се научим да комуникираме, поставяйки граници и проявявайки търпение, а не да се заяждаме, когато детето се държи манипулативно, е наша задача. А когато си мислим „Ама тя е точно като майка си“ е добре да си спомним кой е поканил тази майка на втора среща. 

Понякога работим извънредно, по странични проекти, за да се справим финансово. Може с дни да нямаме възможност да говорим с младеж, който страда. 

Чия е задачата за планиране и управление на кариерата? 

Тези задачи са трудни. Те стават още по-сложни, когато имаме деца. Но те са наши задачи. Не са непосилни и често започват в отвореното съзнание, че е възможно да се справим с тях и с поемане на екстремна лична отговорност. 

В разговор със специалисти в кампанията СИЛЕН СЪМ, НО НЕ НАСИЛА, се откроиха няколко важни умения, които могат да помогнат за създаване на подкрепяща среда за децата, в която те да развият лична сила и да имат положителен пример:

  1. Умението да управляваме собствените си емоции, което включва и „разтоварване“ от гняв – от динамична медитация, през Rage Room, бокс, силов спорт, тичане, има варианти. 
  1. Умението да организираме дните си така, че да има време и пространство за общуване с детето. Време, в което имаме енергия, вниманието ни не е заето другаде и можем спокойно да говорим. 
  1. Търпение – за него няма рецепта, но пък се получава с практика и дисциплина. 
  1. Ненасилствена комуникация – метод на Маршал Розенберг, този тип комуникация ни позволява не да обвиняваме, а да споделяме как се чувстваме. Не да се заяждаме, а да оставяме граници. Не да крещим, а да изразим себе си, и най-вече да чуем, да разберем, да съчувстваме. 
  1. Отворено съзнание, наречено още Growth Mindset от Карол Дуек – да допуснем, че може да има проблем и да потърсим помощ. 

Още по темата

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Силен съм, но не насила - превенция и справяне с насилието в училище