ТРУДНИЯТ ОТГОВОР И ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ

Кампания за превенция на насилието сред младежи и ролята на възрастните

„Когато започваме живота си, всеки от нас получава по един мраморен блок и сечивата, с които да го извае. Ние можем да го мъкнем след себе си недокоснат, можем да го натрошим на чакъл, а може и да изваем от него великолепна творба. Оставени са ни примери от живота на всеки друг- завършени и незавършени жизнени творби, които могат да ни водят или предупреждават. “

Ричард  Бах, „Едно“

Кой е най-трудният отговор на въпроса „Какво да направя като възрастен, за да има по-малко насилие сред младежите“? – Да работя над себе си. 

Този отговор може би звучи много абстрактно, когато се прибираме у дома, изморени, изнервени, и ни чака дете, с което трудно се общува, а имаме останали задачи от работа. 

Нашата житейска задача започва много преди да се приберем у дома – умението ни да поставяме граници. Да организираме себе си, задачите си, да сме продуктивни. Да, доста е трудно, защото много неща не зависят от нас. Но колко от тези, които зависят сме направили?

Този отговор звучи направо абсурдно, когато сме изнервени в трафика, псуваме другите участници в движението, а зад нас се вози дете, което ни манипулира и никога не можем да разберем какво чувства наистина. В яда си от трафика и работата, започваме да викаме и на него, понеже създава проблеми в училище. 

Задачата да се научим да управляваме и изпускаме гнева по здравословен начин е наша, а не на детето. Да се научим да комуникираме, поставяйки граници и проявявайки търпение, а не да се заяждаме, когато детето се държи манипулативно, е наша задача. А когато си мислим „Ама тя е точно като майка си“ е добре да си спомним кой е поканил тази майка на втора среща. 

Понякога работим извънредно, по странични проекти, за да се справим финансово. Може с дни да нямаме възможност да говорим с младеж, който страда. 

Чия е задачата за планиране и управление на кариерата? 

Тези задачи са трудни. Те стават още по-сложни, когато имаме деца. Но те са наши задачи. Не са непосилни и често започват в отвореното съзнание, че е възможно да се справим с тях и с поемане на екстремна лична отговорност. 

В разговор със специалисти в кампанията СИЛЕН СЪМ, НО НЕ НАСИЛА, се откроиха няколко важни умения, които могат да помогнат за създаване на подкрепяща среда за децата, в която те да развият лична сила и да имат положителен пример:

1. Умението да управляваме собствените си емоции, което включва и „разтоварване“ от гняв – от динамична медитация, през Rage Room, бокс, силов спорт, тичане, има варианти. 

2. Умението да организираме дните си така, че да има време и пространство за общуване с детето. Време, в което имаме енергия, вниманието ни не е заето другаде и можем спокойно да говорим. 

3. Търпение – за него няма рецепта, но пък се получава с практика и дисциплина. 

4. Ненасилствена комуникация – метод на Маршал Розенберг, този тип комуникация ни позволява не да обвиняваме, а да споделяме как се чувстваме. Не да се заяждаме, а да оставяме граници. Не да крещим, а да изразим себе си, и най-вече да чуем, да разберем, да съчувстваме. 

5. Отворено съзнание, наречено още Growth Mindset от Карол Дуек – да допуснем, че може да има проблем и да потърсим помощ.