Образователна трансформация (част 1)
Образователна трансформация е поредица от идеи за образователни промени, практики и насоки, на база 9-годишен опит в премиум международно училище и 2-годишен опит като образователен консултант.
В последните години се появиха много и качествени извънкласни дейности, младежки организации и предприемачески инициативи, като промяна в образователния пейзаж. В много училища има STEM центрове, клубове по роботика, менторски програми с успешни хора от бизнеса.
Те са изключително полезни за Стефи, единствено дете на грижовни родители, учи в елитна столична гимназия и има интереси към програмиране и изкуствен интелект. Тя е част от предприемаческа програма, клуб с ментори-предприемачи – всичко това безплатно. Има добра среда, в ранна възраст гради CV, развива ключови умения и е мотивирана.
Това не е така за Георги, който учи в краен квартал, родителите му са разведени и по отделно имат още деца, които трудно отглеждат. В класа му редовно има сбивания, а за него притесненията не са малко. Дори и да чуе за инициативите, от които Стефи е част, няма да им обърне внимание. Може би не вярва, че е достатъчно добър за тях. Може би за него е по-важно да си намери работа, за да се издържа.
Макар да изглеждат преувеличени, двете илюстрации са по реални случаи от програмата ни за кариерно ориентиране.
Образованието се нуждае от цялостна реформа, която да адресира проблемите и нуждите на по-широк спектър от деца. Реформа, която адресира фундаменталните аспекти на доброто образование.
1.Ценности – същностна промяна
Много (частни) училища правят стратегически сесии за ценностите си, дефинират ги внимателно и ги правят част от ежедневните си практики. Правят се brainstorm сесии за активности, включващи изследването или прилагането на тези ценности в час. Това е отправна точка за възпитание и създаване на ценности у учениците.
2. Хоризонтални и вертикални практики – структурна промяна
Преди време направих обучение за създаване на единни практики за столична гимназия. Още между първия и втория уикенд на обучението видяхме промяна. Вертикалните практики са свързани с ценностите на училището и общите правила. Те са практики от 1 до 12 клас (или до който клас е училището) и се практикуват
неотклонно от всички учители. Хоризонталните практики за практики само за 4 или само за 8 клас според нужните и спецификите на възрастовата група.
3. Дисциплина – същностна и структурна промяна
Тази толкова не модерна дума е в противовес на доста либерални идеи. Насилието от деца над деца става все по-често, освен с психологическа подкрепа и практики за ментално здраве (виж точка 4), този проблем се решава с ясни правила и последствия. Училището е умален социум, а във всеки социум има правила. За да може един младеж да оцени свободата си, за да знае какво да прави с нея, тя трябва да върви с отговорност и е нужно да идва поетапно и да се заслужи. Правила с ясни последствия, които винаги са едни и същи, високи стандарти на оценка са прости практики, много трудни за прилагане и не съдържат нито една дума, която е търсена в Гугъл. Популизмът и желанието да сме образователни инфлунсъри не е съвместимо за тези практики.
4. Психологическа подкрепа и ментално здраве – същностна промяна
Нуждата от високо квалифицирани, добре платени и мотивирани училищни психолози и социални работници е ясна. Крайно време е обаче цялото общество и в частност общностите в училище да виждат менталното здраве като физкултурата – необходимост за всеки човек, особено днес. Започва се с много добре обмислена кампания и стратегия за ментално здраве в училище, включваща превенция на насилието.
Очаквайте продължение!
