fbpx
Какъв е пътят на образование за Ненасилие?

Чуваме много адекватни, смислени и кадърни мнения каква трябва да бъде превенцията на насилието. Когато говорим за образование обаче, е добре да имаме и методически опит.

Лекции за ненасилие не работят. Лекции по принцип не работят. Дискусии биха проработили там, където учениците могат да изкажат няколко свързани изречения, които не са написали предварително. На подобни места вероятно има най-малко нужда от дискусии.

Началото.

Нужно е да имаме различна парадигма за образованието. Всички говорят за образование и иновации. За образование и STEM. За образование и предприемачество. Това е образование за 1%. За 1% от децата, които с и без него са активни, мотивирани, дерзаещи, търсещи. Или между 1% и 5%.

Образованието би трябвало да бъде формиране на личността, заедно с подготовка за това всички да бъдат предприемачи и да иновират. То не може и не бива да замества семейното възпитание и среда, но е нужно да:

  1. Дава възможност за изява, подкрепа и споделяне.

Във Финландия в началното училище първите блокове са за споделяне – „Какво прави вчера?“, „Оправи ли се счупения крак на брат ти.“ Това е много важно и всеки терапевт може да потвърди.  

  • Възпитава или поне да прави опит да възпита ценности.

Не като ги налага, а индуктивно – през литература (по възможност от повече от 1 страна и 1 континент), през дебати, дискусии,  изследвания (не само с Chat GTP), гост лектори.

  • Дава възможност за развитие на физическа интелигентност и връзка с тялото.

Може да се случи през бойни изкуства, Тай Чи, йога – в часовете по физическо. През учене как се диша. Там, където няма експертност, да има обучение или външни лектори.

  • Разглежда и говори за емоциите.

Да се рисуват гнева и тъгата в час по рисуване, да се говори за емоции в час по литература, философия. 

  • Да възпитава в правила и структура.

Когато правилата се нарушат, да има последствия без възможност някой родител да дойде и да заплашва учителите.

  • Да се ползват методите за ненасилствена комуникация в час.

Примерът формира и възпитава. Това е нужно да бъде задължителна квалификация.

  • Да бъде пример.

Ако всички възрастни говорят – сериозно и умно – за това какво е важно, единни са  в методите си, не викат по ученици и не ги наричат „идиоти“, колкото и да е трудно – ех, тогава…. Това е точка 6 – квалификация за ненасилствена комуникация и управление на стреса.

В настоящата система всичко това е мираж. Не защото няма желание, а защото системата е станала живо същество, със собствен живот, което се нужда от терапия. Направо се нуждае от електро шок.

Отвън предприемачи искат да променят живота на децата, като им кажат да работят здраво. Тях ги бият у дома, плюят ги на улицата и им се подиграват, а възрастните са на твърдото мнение, че се успява само със схеми и имат много примери в тази посока.

Системата е станала едно тичане без смисъл  – за оценки, за още ученици, за оцеляване още един ден. Никой не вярва в това, което прави, но всеки го прави. Малко будители действат извън или въпреки системата и дори я променят.

Тя възпитава, че е по-важно да постигнеш резултат, който няма смисъл, нищо не ти дава, но някой е решил, че е важен. Да се развиваш – дори не е ясно какво е това. Ултимативният комунизъм.   

Само с промяна в:

  1. Учебна програма
  2. Обучение и квалификация на учители и педагози
  3. Методи на оценка в час
  4. График и разпределение на часовете
  5. Инвестиция първо в психолози, после в интерактивни дъски
  6. Обучение и квалификация на психолози в училище
  7. Подкрепа за спазване на правилата в училище и мерки срещу агресивни родители

ще има светлина.

Още по темата

Накъде след 7-ми клас - чести грешки и важните елементи, които всички пропускатКак чуждоезиковото обучение разширява кариерните перспективи на поколение Z