Сама си правех програмата

Като преподавател в Англо-Американското училище, което не е по МОН, ми се налагаше да правя програмата си сама. Но и когато работих в училища по МОН, имам чувството, че сама създавах учебната програма — какво ще се случва час след час.

След няколко години от постъпването ми в училището създадоха позиция „curriculum coordinator“ — координатор на учебната програма. Повечето колеги смятаха, че това е безсмислено. Аз обаче много се вълнувах — най-накрая щяхме да имаме структурирана програма и човек с опит, за да се случи тя.

Understanding by design

Първата учебна година с новия координатор започна с обучение по метода Understanding by Design.

Understanding by Design е модел за „обратно планиране“ — първата стъпка е да решим какви трайни знания и умения трябва да имат учениците в края на годината. Какво ще могат да правят самостоятелно в резултат на цялото учене през годината. Какво ще знаят, разбират и къде ще могат да го прилагат. След това избираме конкретни методи за оценка, които ще служат като доказателство, че тези резултати са постигнати. Стъпка 2 е — как ще разбера, че съм постигнал целите си? Накрая създаваме уроците и дейностите така, че всеки час да води целенасочено към желаните цели (от стъпка 1).

Същата тази година разбрах, че ще преподавам нов предмет — българска култура — за който няма нито учебник, нито програма, нищо. Трябваше да създавам програмата, докато преподавам, или да строя самолета, докато лети. Но това не е всичко. Оказа се, че трябва да преподавам ниво 1 и ниво 2 по испански в една класна стая, т.е. да преподавам два предмета в един час.

Разболях се, отслабнах, работех всеки уикенд и нямах личен живот.

Най-доброто ми решение до сега

Когато най-сетне дойде лятото, след съкрушителна обратна връзка от анонимна анкета от учениците ми по българска култура, спах до 11 часа сутринта за около 2 седмици.

След това взех най-доброто решение, което някога съм взимала. Мога да кажа, че това решение е вътъкът, същността на всичките ми успехи след това. Спокойно мога да кажа, че това решение е и в основата на финансовия ми успех (вижте края на статията).

Можех да продължа да не мисля за училище, да чакам първия учебен ден и тогава да се хвана за подготовката. Често такова избягване на неприятните задачи изглежда ОК краткосрочно, но невронауката подсказва друго — когато съзнателно се хвърляме в „гадни“ дейности, активираме предната средна цингуларна кора (aMCC) — зоната, която изчислява цената на усилието и ни дава воля да го понесем; при редовно натоварване тя буквално се „засилва“ като мускул. 

Практиката на малки „micro-sucks“ (напр. бърз леден душ, написване на досаден имейл) и по-редки „macro-sucks“ (цял следобед писане на нова програма) тренира именно тази структура, така че първоначалният ни инстинкт да бяга от болка не изчезва, но aMCC става толкова ефективна, че спираме да преживяваме задачите като страдание — те се превръщат просто в поредната стъпка напред.

Нещо повече, колкото повече се хвърляме в неща, които не харесваме и са “гадни”, с правилната ментална нагласа стигаме до момент, в който вече нищо не е “гадно”. Първоначалният ни инстинкт да избягваме болка, неудобство и да търсим облекчение и удоволствие не изчезва, но е така дресиран, че вече не преживяваме задачите си като нещо неприятно.

Дизайн на часа

Ето какво направих: отделих си ЦЯЛОТО останало лято, за да направя програма за предметите и класовете, които преподавам. Използвах онова от Understanding by Design, което работи за мен, и всичко, което бях научила в коучинг програмата си, програмата по НЛП и магистратурата по лидерство и управление в образованието.

Стъпка 1: Започни от себе си

Създаване на мисия, визия и ценности

• Мисия: Да помогна на учениците да разкрият потенциала си.
  
• Визия: Учениците да са активни, отговорни за ученето си и да участват в личностното си развитие.
  
• Ценности:
  
  • Развитие: Всеки да си поставя цели.
    
  • Споделяне: Да се чувстваме свободни да изразяваме мисли и чувства.
    

Защо това е важно?
Много колеги може да го сметнат за излишно, но съм убедена, че онези, които правят тази стъпка, постигат огромен успех.

В наръчника „Дизайн на часа“ ще намерите допълнителни въпроси и визуализации.

Стъпка 2: Дизайн на програмата

Поставих си трансформационна цел за испанския и българската култура.

Примерна цел за испански:

• Учениците могат да се изразяват свободно в ежедневни ситуации.
  
• Разбират основни концепции.
  
• Справят се без преводач.
  

Защо да го направим?
Тази трансформационна цел улеснява планирането и осигурява ясна посока за всеки час.

Стъпка 3: Структура на часа

Организация и ролеви разпределения:

• Блиц въпрос за загрявка в началото на часа.
  
• Роли в час: пазител на времето, на реда и помощник по материалите.
  
• Система от точки: за активност и състезания.
  

Идеи за групови задачи:

• Презентации без четене.
  
• Групови състезания за най-добро представяне.
  

Защо да структурираме така?
С ясна структура, подготовката става по-лесна, а учениците — по-ангажирани.

Превърни труда си в актив

След всичко това дори започнах да продавам готовите си уроци в онлайн платформа.

И вие можете да направите същото.
Създайте супер дизайн на учебната програма, ангажирайте учениците си с интерактивни проекти и после предложете тези ресурси и на други учители.

Ако искате да създадете вашата програма с лекота и радост, пишете на educompassbg@gmail.com, за да получите наръчника „Дизайн на часа“, който излиза в края на май.