fbpx

Тази статия достига до вас, балгодарения на Илина Карауланова – будител, подкрепящ каузата на Силен съм, но не насила.

Интервюто с Ирена Лазарова е част от кампанията на Edu Compass  „Силен съм, но не на сила!“ за превенция и справяне с насилието в училище.

Ирена е терапевт, арт терапевт и психолог. Основната тема на това интервю са методите и техниките за справяне с проблема, свързан с насилието в училище и сред младите хора.

Здравей, Ирена. Много ти благодарим, че откликна да се включиш в нашата кампанията. На първо място бихме искали да те попитаме на какво се дължи насилието над младите хора? Къде можем да намерим неговите корени?

Ще започна с две роли, на които често се обръща по-малко внимание. Първата са жертвите на тормоз.

Обикновено едно дете става обект на тормоз поради някоя от следните причини:

  • по-трудната адаптация в училище;
  • ниско самочувствие;
  • липса на увереност;
  • нагласата, че не може да се справи само, в случаите когато родителите му не са около него.

Увереността на децата, че могат да се справят сами, започва в ранна детска възраст и в средата на родителите.

Ето защо е важно родителите да запомнят, че ако не оставят децата сами да се справят в дадени ситуации, в един момент това може да им повлияе негативно върху самооценката.

Втората роля, на която искам да обърна внимание, е на публиката. Тя или снима с телефона си случващото се или гледа акта на насилие и  остава безучастна. Това действие или бездействие донякъде е продиктувано от отношението на нашето общество: “Това не се случва на мен, не ме интересува и няма да се намесвам.”

Какво могат да направят възрастните за да помогнат на децата, които са в ролята на потърпевши или насилници? Какво можем да правим в семейната среда по тази тема?

Всички ние като родители трябва да осъзнаем:

  1. На първо място какво значи да си родител. Колко отговорна е тази роля, както и разбирането, че децата са много по-мъдри и разбиращи от колкото възрастните смятат.
  2. На второ място по какъв начин родителят показва авторитета си? Зачита ли границите на детето?
  3. Позволява ли си родителят да злоупотребява с властта си към детето?
  4. Приемат ли родителите факта, че детето може да бъде по-различно от техните очаквания.

Важно е да се дава възможност детето да говори за чувства, които родителите считат за “лоши”, като тъгата, гневът, агресията.

Много често родителите наказват децата си, когато са гневни и така им отвръщат с гняв или им се сърдят и ги лишават от любовта или от вниманието си. Всичко това само по себе си също е агресивно послание.

Други родители правят клипове или снимат, когато децата им изпаднат в ярост, вместо да ги прегърнат например. Важно е да обясним на децата, че няма лоши чувства и емоции, защото когато потискаме дадена емоция, тя намира начин да излезе по по-различен път някъде другаде.

Ти като арт терапевт какво би препоръчала на учителите по рисуване и изкуство да направят в час, за да помогнат на децата да изразят емоциите си чрез арт терапия?

Бих искала да дам два практически примера от моята практика.

Помолете детето да нарисува дадената емоция като човек или като животно и да даде име на тази емоция. Например гневът Иван. Поставете задача  на детето да напише интервю между него и емоцията Иван. Ето какви примерни въпроси може да съдържа това интервю:

  • Кога се е появила тази емоция?
  • Защо се е появила?
  • Какво послание му носи?
  • От какво има нужда тази емоция?

Така по един щадящ начин чрез приказката, чрез играта, чрез метафората детето може само да стигне до отговора на въпросите, които не може да си зададе и съответно не може да си отговори.

Друго практически насочено упражнение, което може да е полезно на преподавателите по рисуване, е да се направи рисунка за тигър и заек. По този начин може много добре да се види как се приема от детето динамиката “насилник-жертва”. И съответно отново през играта и през метафората да се дадат насоки как може да бъде подкрепено.

Какво послание даде арт терапевтът и психолог Ирена Лазарова на училите и директорите в училищата можете да гледате в нашия Youtube канал. Препоръчваме Ви да натиснете камбанката и да се абонирате за него, защото предстоят още интересни интервюта със специалисти по тази така важна тема.

За финал! Не е срамно да се поиска помощ. Напротив! Силно е! Важно е! Ако имате нужда от помощ, поискайте я!

Още по темата

  • Научи повече
  • Научи повече
  • Научи повече
Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.