PISA 2025 постави България на последно място в ЕС по четене, математика и природни науки. Медиите вече преразказаха процентите. Тази статия пита друго: какво се случва между момента, в който учителят преподава нещо, и момента, в който ученикът трябва реално да го използва. PISA измерва резултата. Ние трябва да погледнем условията, които създават този резултат или неговата липса.
Живо знание Знание, което ученикът не просто възпроизвежда, а разбира, свързва с нещо реално, може да приложи в нова ситуация и да обясни със свои думи защо работи. Противоположното е мъртво знание – запомнено, изпято на изпит, забравено месец по-късно. Разликата не е в количеството информация. Тя е в това дали ученикът изобщо е бил поканен да я използва.
Защо изобщо учим това?
Когато преподавах, преди много години една от паралелките ми ме оцени в края на срока. Не помня точно годината. Помня изречението: „Часовете ѝ нямат смисъл.“ И въпроса под него: „Защо изобщо учим това?“
Плаках. Не защото бях обидена,а защото бяха прави.
Година по-късно същата класна стая изглеждаше различно. Учениците създаваха, представяха със свои думи, произвеждаха работа, с която се гордееха. Между двете години не бях прочела наръчник и не бях научила нова техника. Просто се бях променила първо. После се промени класът.
Разказвам това не за да прозвучи вдъхновяващо, а защото PISA 2025 отново постави същия въпрос пред цялата страна, само че този път с числа.
Какво всъщност показва PISA 2025 за България?
На 8 септември 2026 г. ОИСР публикува резултатите от PISA 2025. На пресконференцията същия ден министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев нарече резултатите „незадоволителни“ – със спад по четене и математика спрямо предходното изследване.
| Област | 2025 г. | 2022 г. | Под базово ниво 2 |
|---|---|---|---|
| Четене | 387 точки | 404 точки | 58% |
| Математика | 405 точки | 417 точки | 57% |
| Природни науки | 421 точки | 421 точки | 47% (53% на ниво 2 или по-високо, при 74% средно за ОИСР) |
България е на последно място в Европейския съюз и по трите показателя.
Важно е какво точно означава „под базово ниво 2″. Не означава, че ученикът не може да чете буквално. Означава, че не може уверено да намери основната идея в текст или да разсъждава върху целта му, а при математиката, че не разпознава как обикновена житейска ситуация се представя математически, например сравнение на разстояние или превръщане на цена в друга валута. Достатъчно тревожно е и без преувеличение.
PISA 2025 не сочи една-единствена причина за това представяне, а натрупване: претоварено учебно съдържание, което оставя малко време за задълбочаване; спадащи любопитство и постоянство; чести отсъствия – 42% от учениците са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди теста, 48% са отсъствали поне един цял ден; и трудна среда за учене в част от класните стаи.
Знам ли материала, мога ли да го използвам?
Представете си двама ученици на съседни чинове.
Ученик А научава формулата наизуст. Възпроизвежда я без грешка на теста, получава шестица. Месец по-късно вече не я помни.
Ученик Б пита защо формулата работи. Търси къде се среща в реалния свят. Чете отвъд учебника, експериментира, решава различни по вид задачи. Месец по-късно все още може да я използва – не защото я е запомнил по-добре, а защото свързването, търсенето и прилагането вече са негово умение.
Разликата между двамата не е в интелигентността им. Тя е разликата между мъртво и живо знание.
Мъртвото знание върви по един път: запомням → възпроизвеждам → получавам оценка → забравям.
Живото минава по друг: разбирам → свързвам → питам → прилагам → решавам → проверявам → рефлектирам → използвам в нова ситуация.
Проблемът, който PISA разкрива, не е просто колко знания имат учениците. Един от големите въпроси е доколко успяваме да превърнем знанието от мъртво в живо.
Истинското образование оживява. Ученик, изучаващ дихателната система по биология, може да запомни главите за теста. Или може да стигне до момента, в който реално използва наученото за собственото си дишане – в спорт, в притеснение, в паника. Само вторият вариант е образование, което е свършило работата си.
Функционалната грамотност започва ли по-рано, отколкото мислим?
Преди ученик да анализира, приложи, реши или пренесе знание в нов контекст, той трябва изобщо да е в състояние, в което иска и може да участва. PISA 2025 показва, че все по-малко български ученици са в това състояние.
60% казват, че са любопитни към много различни неща – при 73% средно за ОИСР. Едва 50% полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна. Само 56% демонстрират нагласа за развитие, при 69% средно за ОИСР. 27% са съгласни, че училището е загуба на време – при 24% средно за ОИСР. Между 2022 и 2025 г. любопитството и постоянството са спаднали с над 11 процентни пункта.
PISA отчита връзка между тези нагласи и резултатите, не причина и следствие. Не е коректно да се каже, че липсата на любопитство причинява ниските резултати. Коректно е да се каже, че данните поставят любопитството, постоянството и начина, по който учениците управляват собственото си учене, в същия разговор с академичните резултати.
Въпросът остава: можем ли да очакваме устойчиво мислене от ученик, който вече е изключил от процеса, преди изобщо да стигнем до съдържанието на урока?
Учителят ли е проблемът?
Не.
71% от българските ученици казват, че учителят проявява интерес към ученето на всеки от тях. 72% казват, че учителят продължава да обяснява, докато разберат. 70% съобщават, че получават допълнителна помощ, когато имат нужда. И трите стойности са на нивото на средните за ОИСР или над тях.
Но: 41% съобщават за шум и безредие в повечето или всички часове по природни науки, при 31% средно за ОИСР. 47% казват, че съучениците им не слушат учителя. 34% не могат да работят добре в повечето или всички такива часове – при 19% средно за ОИСР.
Усилието на учителя не е същото като ангажираността на ученика.
Учителят може да обяснява добре, да се старае, да повтори материала два пъти и да се грижи за всеки, и ученикът пак да не бъде активен участник в собственото си учене, защото средата около него не го позволява.
Затова погрешният въпрос е „преподава ли учителят достатъчно добре“. Правилният е: как създаваме условия, в които ученикът действително участва в собственото си учене?
Какво се случва между преподаването и прилагането?
В Edu Compass от години работим около един и същ въпрос: как знанието да не остане на страницата, а да се превърне в мислене, действие и развитие. Опитът с ученици и учители в различни училища подсказва последователност — не научно доказан причинен модел, а начин да мислим за това какво трябва да се случи, преди знанието да оживее.
- Състояние – може ли ученикът изобщо да насочи внимание и да присъства?
- Свързване – има ли отношения и среда, в които може да пита, да греши и да участва?
- Смисъл – разбира ли защо учи това и как се свързва с неговия живот?
- Действие – трябва ли да използва знанието, или само да го възпроизведе?
- Мислене – сравнява ли, аргументира ли, пита ли, търси ли решение?
- Рефлексия – разбира ли как е мислил, какво е проработило и какво трябва да промени?
- Трансфер – може ли да използва наученото в нова ситуация?
Културата или атмосферата в час е операционната програма на класа. Когато тя работи, знанието, уменията и комуникацията се случват по-естествено, не защото учителят е направил нещо магическо в конкретния урок, а защото условията отпреди урока вече са били наред.
Как изглежда това в понеделник в 8:00?
От моята практика, няколко конкретни неща, с които започвам или завършвам час:
„Защо?“ преди темата. Преди новия материал питам: къде това знание съществува в реалния живот? На кого му трябва? Какъв проблем може да реши? Работи директно върху смисъла и трансфера – и отнема две минути в началото на часа.
Въпрос на деня. Провокативен въпрос в началото — например защо някои растения виреят в сухи климати. Учениците мислят сами, после обсъждат по двойки, накрая споделят. Целта е да активирам любопитството, преди да съм казала каквото и да било.
3-2-1 в края на часа. Три неща, които научих. Два въпроса, които още имам. Една стратегия, която използвах, за да разбера материала. Третият пункт е най-важен — измества вниманието от „какво научих“ към „как уча“. Това е рефлексия, не резюме.
Вместо да дам отговора. При грешка питам: как стигна до това? Какво опита? Къде стратегията спря да работи? Какво можеш да промениш? Има ли друг път? Отнема повече търпение, отколкото просто да поправя грешката. Работи повече.
Връщане, не препускане. Вместо още материал – връщане към основно понятие в нов контекст, на по-висока сложност. За това е следващата точка.
Повече съдържание или повече дълбочина?
Първият инстинкт след слаби резултати обикновено е: щом резултатите са ниски, трябва да преподаваме повече. Разбираемо — и вероятно половин истина.
Може би понякога проблемът не е, че учениците са получили твърде малко съдържание. Може да е, че не са имали достатъчно възможности да се върнат към него, да го свържат, приложат и разберат в дълбочина.
Спиралното учене работи различно: основни понятия → нов контекст → примери → упражнения → анализ → свързване → приложение — и после отново, на по-високо ниво. Така не трупаме обем, а изграждаме дълбочина.
Не твърдя, че това обяснява националните резултати. Твърдя, че е педагогически въпрос, който си струва да си зададем, преди да добавим поредната глава към учебната програма.
Каква е ролята на учителя в ерата на AI?
Образованието отдавна не е преподаване. Не е да си изпееш урока.
AI може да обяснява, да генерира примери, да отговаря, да обобщава – по-бързо и по-търпеливо от всеки учител. Това не намалява ролята на учителя. Измества я.
От предаване на информация, към проектиране на условия, в които знанието оживява. Мисленето, любопитството, смисълът, самопознанието, постоянството, комуникацията, способността да различаваш информация от разбиране – това AI не върши вместо ученика. Това остава изцяло човешка работа.
Кога всъщност започва следващата PISA?
Не в деня на теста.
Тя започва в момента, в който ученик пита „Защо уча това?“, и ние решаваме дали въпросът е досада, или начало на учене. В момента, в който грешният отговор не приключва разговора, а го започва. В момента, в който вместо още една страница материал даваме възможност наученото да бъде използвано.
Не знаем какво ще покажат числата през 2029 г. Знаем какво можем да направим в час утре сутринта.
Истинското образование оживява. Може би това е разговорът, който трябва да започнем след PISA.
Елица Костова е учител, коуч и основател на Edu Compass Foundation. Пише за функционална грамотност, ангажираност на учениците и връзката между знание и живот.
