PISA 2025 показа най-ниския резултат по четене в историята на участието на България и нов спад по математика. Но данните крият по-важен факт: подкрепата от учителите се подобрява от десет години, докато безредието в клас остава непроменено през същия период. Не учителите се провалиха.
Провали се създаването и управлението на смислен учебен процес. Повечето интервенции са насочени към повече съдържание – видео уроци, работни листа. Ключът обаче не е в това. Гледането не винаги е учене. Четенето не винаги е учене. Ключът е в дизайна на часа, в дизайна на учебния процес, начините на оценяване, поднасяне на материала, въобще как се случва ученето.
Нулевата минута Терминът е мой, от книгата ми „Компасът на модерния будител“. Отнася се до първите минути от часа, преди учениците да са започнали истинско усилие, в които класната стая бива структурирана или потъва в хаос по подразбиране. Не е дисциплинарна мярка, а протокол: ясна, повтаряема последователност от малки действия, които подготвят ума и тялото за фокус, преди часът наистина да е започнал.
Какво точно показаха данните от PISA 2025?
На 8 септември 2026 г. Министерството на образованието и науката представи резултатите на България от PISA 2025, международното изследване на ОИСР, в което участваха над 760 000 ученици от 91 държави. Числата са най-слабите в историята на участието ни в изследването.
| Област | PISA 2025 | PISA 2022 |
| Четене | 387 т. | 404 т. |
| Математика | 405 т. | 417 т. |
| Природни науки | 421 т. | 421 т. |
Спадът по четене е с 18 точки спрямо 2022 г. и с 44 точки спрямо 2015 г. По математика спадът е 12 точки за три години и 38 точки за десет. По природни науки, водещата област в изданието за 2025 г., резултатът остава непроменен от 2022 г. насам.
България е на последно място в ЕС и в трите области, зад дори Румъния (425/422/426 т.) и Сърбия (429/415/417 т.). 57% от учениците ни са под базовото ниво по математика, а само 53% достигат ниво 2 или по-високо по природни науки, при средно 74% за ОИСР.
Учителите ли се провалиха?
На брифинга заместник-министърът на образованието д-р Таня Панчева обясни нещо важно: PISA не проверява запомнени знания, а доколко учениците могат да ги приложат в реална ситуация. Според нея значителна част от българските деветокласници трудно откриват причинно-следствена връзка в текст и трудно разпознават невярна информация. Над базовото ниво 2 по четене са едва 42%.
Логичният импулс е да потърсим вина в учителя. Данните сочат в друга посока.
Според самата ОИСР подкрепата от българските учители се подобрява между 2015 и 2025 г., докато климатът в класната стая, както и фокусът и полагането на смислени усилия, не показва съществена промяна през същия период. 71% от учениците у нас казват, че учителят проявява истински интерес към наученото от тях (средно за ОИСР: 69%). 72% – че учителят продължава да обяснява, докато всички разберат (ОИСР: 66%). 70% получават допълнителна помощ, когато имат нужда.
Същите ученици обаче описват класна стая, за която 41% казват, че шумът и безредието нарушават повечето или всички часове по природни науки (ОИСР: 31%), а 47%, че съучениците им не слушат учителя (ОИСР: 29%). 42% са пропуснали поне един учебен час, а 48%, поне цял учебен ден, през двете седмици преди теста.
Ако детето ви учи в клас, близък до средния за България, ето какво се случва на практика: почти половината съученици не слушат учителя през по-голямата част от часовете, а един на всеки петима има чувството, че часът така и не е започнал истински.
Учителите не се провалиха. Провали се липсата на стратегически, мислен дизайн на учебно преживяване.
Защо решението не е „повече дисциплина“?
Министерството вече подготвя мерки: промяна на модела „Парите следват ученика“, по-строги правила в час, интегрирани изпити по математика и български език в края на 7. клас. Самият министър Георги Вълчев посочи навлизането на прекалено либерален подход в училище като част от обяснението за трудната работна среда на учителите.
Разбирам импулса. Не съм сигурна, че той сочи към правилното решение.
Дисциплината, наложена отвън, работи, докато има кой да я налага – възрастен в стаята, камера, наказание. В мига, в който контролът изчезне, поведението се връща там, откъдето е тръгнало. Също така наложената отвън дисциплина често се възприема като насилие, а това е последното, от което имаме нужда.
Структурата или дизайнът на часа работи различно: не е нещо, спуснато отгоре, не се налага с насилие, а самата тя включва учениците като активен агент и участник в часа, та дори и в създаването на правила и протоколи за него.
Мислим си, че разсеяните деца имат нужда от повече правила. Всъщност имат нужда от истинско обучително преживяване. Не лекции, а мисии и предизвикателства. Не задачи, които не разбират, а постепенно учене с т.нар. skill drills. Не изпитване с контролни с един верен отговор, а със смислена, стратегическа, подготвена система за оценяване на умения с различни компоненти – със самостоятелни задачи, писане, четене, проекти.
Сега ще ви кажа и нещо, което за мнозина звучи почти еретично – дишането, движението, назоването и регулирането на емоциите би следвало да е част от дизайна на часа и на това как се случва обучителното преживяване.
Хаосът бунт ли е, или липса на структура?
41% безредие. 47% съученици, които не слушат. Лесно е да се прочете като поколение, което не уважава авторитета. От две десетилетия работа в клас знам, че почти никога не е така.
От моята практика: хаосът в първите минути на часа почти никога не е бунт срещу учителя. Той е инерция — децата влизат от междучасие, от коридор, от телефон, от вкъщи, с нервна система, която все още не е в стаята. Ако часът започне веднага, без преход, фокусът не се случва трудно. Ако часът даде на тялото и ума две-три минути структура — движение, дишане, една ясна цел — преходът се случва сам. Не съм виждала клас, в който самата строгост да е върнала фокуса за повече от ден. Виждала съм го многократно с протокол.
Как изглежда протоколът на практика?
Пълната версия е в статията за “нулевата” минута – тук само накратко, защото не е дълъг:
- Движение. Две-три минути, които събуждат тялото – не е нужно повече.
- Едно упражнение за фокус. Например zoom in – zoom out: поглед в една точка за половин минута, после разширен обхват на цялата стая.
- Едно изречение. Изговорено или записано: „Каква е целта на този час?“
Три минути. Не отнемат от учебното време, дългосрочно печелят време.
Какво може да направи един учител още утре?
Не чакайте министерска мярка. Протоколът е безплатен и отнема три минути.
- Изберете едно и също начало за всеки час тази седмица — движение, дишане или едно изречение за цел. Едно, не пет.
- Кажете го на глас на учениците веднъж: правим това за фокус, не защото са наказани.
- Направете го дори в деня, в който нямате настроение за него. Ефектът идва от повторението, не от вдъхновението.
- След седмица забележете само едно нещо — по-спокойни ли са първите пет минути.
Не търсим перфектност. Търсим доброто начало на часа.








