Ние от Фондация Еду Компас, сме щастливи и благодарни да видим, че Soft Uni и Център за Творческо образование, подпомагат дистанционната форма на обучение. За образованието сега това е най-важно.

За да е ясно кои сме ние, екипът на Фондация Еду Компас  – Гергана Николова, Данаил Драганов, Мая Павлова, Боян Келчев.

Независимо от това, продължаваме и по-време на вирус, да имаме притеснения относно образованието, които може би сега ще станат още по-явни. Веднага след като излезем от кризата, ще се окажем в нечувана рецесия и нужда от иновации и висока добавена стойност. Спешената нужда сега е приоритет номер едно, но какво става със стратегическата нужда да подготвим децата и младежите за едно все по-неясно утре?

Ангажираността

Това е нишката, която свързва всичко. Много от младежите в индивидуалните ни програми за кариерно ориентиране споделят: „Така и така нищо не учим, по добре да си седим вкъщи“. „Не разбирам защо ги учим тия неща, а сега и от вкъщи“.

Ето и някои от шегите онлайн, във връзка с обучението у дома:

• Простирането и готвенето не е оправдание
• Ходенето до тоалета се случва с или без разрешение
• Домашни любимци в класата стая не са разрешени

Като оставим шегата настрана, Робърт Грийн, авторът на книгата „Майсторството“ споделя, че именно емоционалната ангажираност с онова, което учим, ни прави майстори.

Ангажираността, разбира се, е двустранен процес. Но тя е и част от начина, по който преподаваме и учим. Тя е свързана с методите, със съдържанието и с философията на това как образоваме.

Философията

На латински думата образование, educare означава да извадиш най-доброто навън.

Целта на образованието не е предаване на информация, а разкриване и развиване на потенциала на всяко дете. Именно за това кариерно ориентиране в класната стая е критично важно.

Когато едно дете знае кои са интересите и заложбите му и разбира как може да ги развие, като кариера, бизнес, хоби или как може да има принос чрез тях, ангажираността се покачва дори при най-тежките случаи.

Показването на взаимовръзки „мога това“, „интересно ми е това“ и в какво може да се превърне, води до значително по-високо ниво на ангажиране с учебния процес, а за много деца  и възрастни именно тези взаимовръзки липсват.

Очертаването на приложимостта и измерението на изучавания материал е важно, но не бива да бъде само утилитарно. Изучаването на философия например не е директно свързано с ежедневно приложими умения като готвенето, но критичното мислене, способността да правим равносметка и да разсъждаваме за въпроси отвъд кой iPhone ще си купим, има връзка със създаването на добавена стойност.

Очаквайте продължение на статията, с част 2 и 3, както и пълният текст в ПДФ с инфографики скоро!