fbpx

За емпатията, като част от метода за ненасилствена комуникация.

Преди 3 години, преди работилница за кариерно ориентиране в 6ти клас. Отидох малко преди часа и реших да изчакам отвън. Чух доста силни викове от стаята. 

Когато влязох и започнах работилницата, някои от децата наистина не слушаха. Преди да реша как да се намеся, класната викна. Малко след това, докато децата работеха по групи, тя дойде и виновно сподели: “Не чуват, ако не им се кресне”.

Тук мнозина биха се изкушили да обвинят учителите. Добре е да си припомнят, че преди да отидат на училище или на градина, тези деца се учат да общуват у дома. 

При проблема с насилието, критично важна задача е разбирането, признаването на емоциите на младежите и подкрепата те самите да ги разберат и изразят. 

Това може да звучи утопично за традиционната класна стая, в която почти цари война. Все пак ако не направим нещо различно, няма как да постигнем различен резултат.

Емпатията, като част от ННК (ненасилствена комуникация) помага на младежите (и на възрастните – партньор, колега, служител, шеф) да:

  • се почувстват разбрани и приети 
  • могат да осъзнаят емоциите и нуждите си
  • се отворят да споделят 
  • се отворят към чужда гледна точка
  • кооперират 

Никой не иска да сътрудничи с човек, който не го разбира. Няма пари, оценки или външни стимули, които да помогнат, ако човек смята, че другият:

  • го гледа отгоре
  • го съди 
  • го мрази
  • опитва се да го прецака

Възрастните нито искат, нито целят да съдят, прецакат или гледат отгоре. Има значение как младежите възприемат комуникацията, независимо от добрите намерения. Както и дали не се прокрадват нотки на осъждане и съжаление. 

Емпатията е врата, през която се случва кооперация, промяна, трансформация. 

Маршал Розенберг я дефинира като “разбиране и уважение на онова, което другият преживява”.

Нека първо видим какво НЕ Е ЕМПАТИЯ:

  • Даване на съвети – “Напиши си домашното и после излез да риташ”
  • Споделяне на гледна точка – “На твоя място аз щях да говоря директно с класната”
  • Поучаване – “Ако миналата година беше учила повече, сега нямаше да е така”
  • Съжаление – “Горкият ти, много е гадно наистина”
  • Обвинение на другите – “За всичко са виновни учители, милата ти, а можеше да влезеш в хубав университет”
  • Разпитване- “Кажи ми какво направи ти, след като разбра……”

Емпатията изисква за момент да забравим за себе си и да се отворим напълно за другия, да усетим неговата емоция, чувство и нужда. Няма как да се случи, ако първо не сме се погрижили да бъдем в ресурсно състояние – виж повече за това ТУК. 

СТЪПКА 1 на емпатията е да решим да разберем, видим, усетим другия, да проявим състрадание. Да прояви волята да го направим.

СТЪПКА 2 е да проявим търпение в процеса. 

Когато има много насъбрана емоция, травми и погрешни модели, в началото вместо ситуацията да се подобри и рязко да зазвучи ангелски хор, тя се влошава. Особено, когато това е нов начин на комуникация за младежа. Отнема време. 

Младежът ще подхожда с недоверие, с очакване, че това може да е манипулативна техника. ТЪРПЕНИЕ.

СТЪПКА 3 е вербалното изразяване на емпатия. 

Виждам/ усещам, че се чувстваш….емоция. Имаш нужда да…или може би имаш нужда от.

Добре е да не вменяваме, че знаем как се чувства младежа, а да подчертаем, че това е само нашето разбиране. 

Книгата на Маршал Розенберг описва методът детайлно, с упражнения. 

В следващата статия – ЕМПАТИЯ НА ПРАКТИКА, ще дам примери и практически насоки за стъпка 3 и потенциалните предизвикателства по пътя. 

Още по темата

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.